Френски език

Poll without page-refresh

Article on other languages:

	del.icio.us
	Digg
	Furl
	Reddit
	Rojo
	Add to OnlyWire

Френски език

français

Говори се в:

Франция и 53 други страни в Западна Европа, Африка и др.

Район

Общо говорещи:

128 милиона

Систематизация по Ethnologue

Официално положение

Официален в:

Франция, Европейския съюз, Канада, Белгия и 22 други страни

Контролиран от:

Френската академия

Кодове на езика

ISO 639-1

---

ISO 639-2

ISO 639-3

Френски език по света:1)в тъмно синьо - със статут на официален език или де факто е официален език;2)в синьо - език на администрацията; 3)в светло синьо - език на културата; 4)зелено - френскоезични общности

Френският език (le français, la langue française) е трети сред романските езици по отношение на броя на хората, които го говорят като роден език, след испанския и португалския. Френският е майчин език на 109 милиона души, а на други 264 милиона е втори език. Официален език е на Франция и още 28 страни. Говори се в Канада, Белгия, Швейцария, Монако, Алжир, Тунис и други. Той е както официален, така и административен език на много общности и международни организации като Европейския съюз, Международния олимпийски комитет, Организацията на обединените нации и други.

История

Френският е романски език, който се е развил от гало-романските диалекти, говорени в Северна Франция. Известно е, че от 3 век насам в Западна Европа нахлуват германски племена и някои от тях се установяват в Галия. За историята на френския език най-важни са франките, алеманите, бургундите и вестготите. Тези германско-говорещи групи са оказали дълбоко влияние върху говоримия латински език в техните региони, променяйки неговото произношение и синтаксис. Те също така въвеждат и нови думи. Спорно е до каква степен в съвременния френски се употребяват думи, произлизащи от германски езици - дали те са само 400 или 2 % от днещния френски. Голяма част от тях са думи или изрази, свързани със социалната структура на обществото или са военни термини. Името на самия език français идва от германското Frank (свободен човек).

Съвременните езиковеди разделят езиците, говорени в Средновековна Франция, на 3 географски групи. Двете основни групи са langue d'oïl и langue d'oc (окситански език), в третата е franco-provençal (френско-провансалски език), в която са представени характеристики, общи за другите 2 групи, но не принадлежащи към нито една от тях. Романската езикова група в Северна Франция е тази на langue d'oïl - езиците, които използват oïl (в съвременния френски oui) за „да”. Тези езици са повлияни от германския език, говорен от франкските нашественици. Впоследствие френският език се е развил или от langue d'oïl, разпространен в района на Париж, или от стандартния административен език, основан върху общи характеристики, открити във всички langues d'oïl. Оïl произлиза от латинското hoc ille („това е”). Langue d'oc - езиците, които използват oc за „да”, е езикова група в Южна Франция и Северна Испания.

В съвременния френски се използват 2 думи за „да” - oui и si. Si се употребява при противоречие на отрицателни твърдения и при отговор на отрицателни въпроси, произлиза от латинското sic (“така”).

Писмена форма

Писменият френски език използва 26-те букви от латинската азбука в комбинация с шест допълнителни диакритики. Това са циркумфлекс (например â), акцентите aigu и grave (é, è), трема (ü) и седил (ç). Също така се използва свързано изписване на oe и ae, съответно като œ и æ.

Френският език, подобно на английския, е запазил голяма част от вече архаичните правила за изписване на думите. Значителните фонетични промени, през които е преминал езикът, са настъпили без да има съответни промени в правописа. В допълнение на това съзнателно са направени някои промени, които да го доближат до оригиналната му латинска ортография. Например:

Старофренски: doit > Съвременен френски: doigt (пръст, Латински: digitum)
Старофренски: pie > Съвременен френски: pied (крак, Латински: pedem)

В резултат на това е трудно да се правят предположения за правописа, базирайки се само на произношението. Съгласната в края на думата обикновено не се произнася, освен ако е следвана от друга дума, започваща с гласна. Например произношението на всяка от тези думи завършва с последната гласна: pied, aller, les, finit, beaux. Обаче ако са последвани от гласна, финалните им съгласни ще се озвучат: beaux-arts, les amis, pied-à-terre.

От друга страна дадено съчетание от букви почти винаги има еднозначно фонетично съответствие, за стандартизирането на което отговаря Френската академия (Academié française.)

Диакритиките имат както фонетично, така и семантично значение:

Акцентът Aigu (é) – Когато е поставен върху e, то се озвучава като кратко /e/. Обикновено местата, на които се среща é, заместват комбинацията “es” в старофренския правопис на думата. Например: écouter < escouter.

Акцентът Grave (à, è, ù) – Поставен върху a и u този акцент няма фонетично значение, но се използва за разграничаването на омофони. Например “à” е предлог (към, във), докато “a” е формата на глагола avoir за трето лице единствено число. Когато е поставен върху e, акцентът обозначава звук /ɛ/.

Циркумфлекс (â, ê, î, ô, û) – Поставен върху a, e или o, той означава съответно звуците / ɑ /, /ɛ/ или /o/. Обикновено се появява на места, където в исторически план е имало s или някоя гласна, която по-късно е изчезнала. Например – fête < feste, sûr < seur, diner < disner. Както и акцентът grave, циркумфлексът понякога се използва за разграничаване на омофони – например du (partitif) и dû (миналото причастие на глагола devoir).

Трема (ë, ï, ü, ÿ) – Показва, че дадена гласна трябва да се произнесе независимо от предходната – naïve, Noël. Трема са появява върху у само в някои лични имена или в преводи от старофренски текстове. Подобно е положението и с гласната u, върху която може да има трема само в личните имена на личности от библията (Archélaüs, Capharnaüm, Emmaüs, Ésaü.)

Седил (ç) – Обозначава, че съгласната "c" трябва да се произнесе като /s/, в случаите в които би се произнесла като /k/ ако липсва седил. Затова се пише je lance (аз хвърлям; c се произнася като /s/ преди e), но je lançais (аз хвърлях; по принцип комбинацията ca се произнася /ke/, но благодарение на поставения седил се запазва като /se/.) Когато c е последвано от a,o или u, седил смекчава произнасянето му и от /k/ то става на /s/. Седил не се поставя пред e и i, защото тези гласни винаги водят до меко /s/ (съответно ce, ci.)

Свързаното изписване на œ и æ може да има различен произход. В някои думи oe задължително се слива до œ. Например: sœur /sœʁ/, œuvre /œvʁ/. Обикновено то е следвано от u, като думата œil е изключение от това правило. Свързаното изписване æ e рядко срещано, като се появява в някои думи с Латински или Гръцки произход. Например: ægosome, ægyrine, æschne, nævus, uræus. Произношението му е идентично с това на é /e/.

Френската писменост, както е и при всеки друг език, се влияе от промените в речта. В старофренският език множественото число на думата animal е било animals. В разговорната реч обаче много хора произнасяли u в края на думата, преди финалното l. Така се появила формата animauls. С по-нататъшното развитие на езика и тази форма изчезнала, за да бъде заменена от animaux (aux се произнася /o/.) Същото важи за думата cheval – chevaux. Думата “замък” първоначално е била castel с множествено число castels, но в последствие е придобила формите château и châteaux.

Примери

Български	Френски
Френски	Français
Български	Bulgare
Английски	Anglais
Да	Oui
Не	Non
Здравей!	Bonjour !
Здрасти! (неформално)	Salut !
За ваше здраве! Наздраве!	(À votre) santé ! Tchin ! (фамилиарно)
Добър ден!	Bonjour !
Добър вечер!	Bonsoir !
Лека нощ!	Bonne nuit !
Чао!	Au revoir ! Salut !
Довиждане!	Au revoir !
Доскоро!	A bientôt !
Приятен ден!	Bonne journée !
Моля (Ви).	S'il vous plaît.
Благодаря.	Merci.
За нищо.	De rien.
Как си? Как сте?	Comment ça va? Comment allez-vous ?
Добре. Добре съм, мерси	Ça va. Bien, merci.
А ти?	Et toi ?
Много добре.	Je vais très bien.
Извинете/извинявай	Pardon / désolé (м.р.) / désolée (ж.р.)
Кой?	Qui ?
Какво?	Quoi ?
Кога?	Quand ?
Къде?	Où ?
Защо?	Pourquoi ?
Как се казваш? Как се казвате?	Comment t'appelles-tu ? (неформално), Comment vous appelez-vous ? (формално)
Приятно ми е.	Enchanté(e).
Защото	Parce que
Как?	Comment ?
Колко?	Combien ?
Не говоря много добре френски език.	Je ne parle pas très bien la langue française. Je ne parle pas très bien français.
Не разбирам.	Je ne comprends pas.
Да, разбирам.	Oui, je comprends.
Помощ!	Au secours ! (À l'aide !)
Говорите ли английски?	Parlez-vous anglais ?
Аз се казвам...	Je m'appelle...
Аз съм от България.	Je viens de Bulgarie.