Китара:

Китарата струнен музикален инструмент най-често с шест струни. Звукът се извлича от вибрациите на струните и резонанса му в кухата част на инструмента. Свири се с лявата ръка, която притиска струните към металните пластини на грифа, и дясната, която се движи по тях, с пръсти или „перо“. Китарите могат да бъдат акустични или електрически (със електронно усилване) или и комбинация от двете. Използват се в много музикални стилове, но най-вече в рока и хеви метъла. Те се правят и поправят от лютиери. За направата на китари се използват дървета с добри акустични характеристики - такива са кленът, орехът, секвоята и абаносът.

История на китарата и етимология на името

Инструмент подобен на днешната "китара" е бил популярен преди 5000 години. "Китарата", толкова популярна в западния свят, е дошла от подобни струнни инструменти в Централна Азия. Най-ранното доказателство за инструмент подобен на днешната китара идва от древни статуетки намерени в Иран. Китарата е била позната също така и в Древна Елада. Там с думата "κιθάρα" те обозначавали струнен музикален инструмент, подобен на лира и използван главно за съпровод на пеене. Има предположения, че името на инструмента произхожда от древната финикийска дума “kuthar” - от името на бога на занаятчийството. Понятието "китара", в будизма, има значение на мъдрост, хармоничност и знание. От своя страна пък, предешесвеничката на китарата, лютнята у древните елини символизира Вселената, небето и земята, а струните олицетворяват отделните сфери. У древните китайци, лютнята е символ на знание и мъдрост.

Класическата китара навлиза в камерното музициране през XVIII в., във висшето общество на Англия и Франция, а в Испания, по исторически сведения, още преди XIII в. е много популярен народен инструмент. В началото на XIX в. дизайнът на китарата е значително развит от лютиерите - започва да се развива формата на тялото, засилват се кривите, сменят се различни видове дървета, а използваните дотогава дървени ключове биват заменени с метални. В средата на XIX в. интересът към китарата значително намалява, за да се възроди отново в началото на ХХ в.от виртуозите Франческо Тарега и Андрес Сеговия. Днес класическата китара има трайно място в музикалната култура на Европа. Електрическата китара е изобретена от Адолф Рикенбекер, с помощта на Джордж Биучамп и Паул Берт през 1931. Рикенбекер е изобретил адаптер от подковообразен магнит. Въпреки това Динелектро са първите, които са направили електрически китари за обикновените хора. Истинската електрическа китара с изцяло плътен корпус е създадена от американеца Лео Фендър (Leo Fender), който през 1946 г. основава компанията за електрически инструменти "Фендър". До ден днешен музикалните инструменти "Фендър" са едни от най-качествените и ценени от много известни музиканти по цял свят. ^[1] ^[2]

Дизайн на китарата

При различните видове китари има различни видове елементи. Например при електрическите китари липсва куха резонаторна част, защото специална музикална техника възпроизвежда звука. Но за кой да е вид китара има и елементи, без които тя не би могла да бъде използваема. Това са гриф, струни, прагчета, мостове и ключове, като ключовете правят малко изключение, тъй като при един особен вид китари те липсват. Важен етап при дизайна на китарата е подбора на дърво. Макар много от китарите да са боядисани и да се пренебрегва дървото, съществуват много примери, които показват как само полираното дърво създава такъв ефект, какъвто не може да бъде постигнат единствено чрез боядисване. Най-добрите материали са кленът, секвоята, абаносът, червеното дърво и другите екзотични такива. Боядисването на китарата също дава отражение на звука. С термина "боди арт" (англ. body art) се означават мотивите, които се изобразяват върху инструмента - например даден символ, надпис или фигура. ^[3]

Глава

Китарна глава на китарата Fender Telecaster

Схематичен разрез, който показва правите и ъгловати глави. Обърнете внимание на ъгъл β между повърхността на грифа и повърхността на главата.

Главата на китарата се намира в края на грифа, от отсрещната страна на тялото на китарата. Към главата са прикрепени ключовете, чиято основна функция е да опъват струните и да поемат породеното от тях напрежение при свирене, освен това от ключовете се контролира обтегнатостта и отпуснатостта на китарните струни. Най-често срещаната комбинация от ключове е 3+3, от двете страни на главата по 3 ключа, като за всеки е прикрепена по една струна. При други глави на китари, ключовете са подредени в права линия, шест на брой, един след друг ( китарите Fender Stratocasters ) или пък 2+4, сиреч от едната страна 2, а от другата 4 (Ernie Ball Music Man), а трети нямат глави( като тези от серията Steinberger). Според ъгъла, който главите образуват с грифа, те биват прави и ъгловати глави. Всички главни и по-звестни китарни марки имат подписи на китарните глави, което ги прави по-лесно разпознаеми. По неписан, в китарната индустрия, закон е позволено да се копират дизайна на китари от чужди марки (под дизайн се има предвид само очертанията, самата форма на китрата, но не и копиране на оцветяването, емблемите и др.), но никой от големите производители на китари не копира главата, тъй като тя е основният елемент, по който една китара може да бъде разпозната визулално.

Ключове

Ключове на китара, с чиято помощ тя се настройва, а струните се обтягат или отпускат

Ключовете са елементи на китарната глава, чрез които се регулира обтегнатостта и отпуснатостта на струните.

Нът

Нът се нарича малка ивица от кост, пластмаса, месинг, кориан, графит, неръждаема стомана или друг среднотвърд материал, разположена на свръзката на главата с дъската с прагчета ( дъска с прагчета се нарича горната повърхност на грифа; още фретборд). Вдлъбнатините на нъта осигуряват правилното последователно и паралелно разположение на струните върху фретборда. Нътът е една от крайните точки на вибрационната дължина на струните. Той трябва да бъде точно оформен и отрязан, защото в противен случай може да доведе до проблеми при звукоизвличането.

Фретборд

Гриф

Гриф на китара

Гриф е част от китарата, разграфен с метални пластинки, наречени прагове, към който се притискат струните, като по този начин се получава различна дължина на трептенията и се постига различен тон. Грифовете са изработени от дърво и ламинирани. В някои инструменти съществуват грифове без метални прагове.

Струни

Струните са вибриращи елементи, които служат като източник на вибрациите в струнните инструменти като цигулка, китара, арфа и пиано. Те са дълги, направени са от гъвкав материал и се закрепват опънати, така че да могат да вибрират свободно. Струните могат да бъдат „прости“ (изцяло от един материал, например стомана или найлон) или със сърцевина от един материал и намотки от друг за увеличаване на масата и дебелината.

Тяло

Видове китара

Класическа китара

Акустична китара

Електрическа китара

Електрически китари

Бас китара

Китарни принадлежности

Източници

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

китара