Джаз

Джазът (на английски Jazz) е жанр в музикалното изкуство, който съчетава в себе си африкански и европейски традиции. Възниква в първата половина на 20 век в южните части на САЩ. Характерните му черти в началото са суингът, рагтаймът, полиритмията и импровизацията. Липсата на фиксирани правила го превръща в един от най-жизнените и разнообразни музикални жанрове в света. Характерни инструменти за него са тромпетът, саксофонът, тромбонът, кларинетът, пианото и китарата.

Етимология

Луис Армстронг

Думата „джаз“ в смисъл на музикален стил се използва за първи път на 6 март 1913 година в San Francisco Bulletin в статия, която описва музиката на оркестър с елементи на джаз и рагтайм. В тези години, в зората на джаза, думата се изписва по няколко различни начина: jaz, jas, jass, jasz или jascz. Понякога е наричана думата на XX-и век, защото произходът и етимологията ù не са установени.

Според Уолтър Кингсли думата е от африкански произход, но някои считат, че е от арабски. Друга теория за произхода на думата според Речника за историята на американския жаргон ( Historical Dictionary of American Slang) е че идва от jism или gism означаващи висок дух, енергия. Друг предполагаем произход е от френските думи jaser (разговарям) или chasser (гоня). Съществува дори теория, че думата означава полов акт според един от северноамериканските жаргони. „Джаз“ в смисъл на музикален стил започва да се употребява често в периода след 1913 година и в 1917 година този музикален жанр получава официално името си.

История на джаза

Болдън бенд през 1905 година

Около 1808 година около половин милион роби от Африка са депортирани в САЩ. Със себе си те донасят своите традиционни племенни танци и инструменти. В Ню Орлийнс, Ню Йорк и Нова Англия до 1843 година се организират музикални фестивали, където се изпълнява африканска музика. Песните са монотонни и не отговарят на европейските представи за хармоничност. Постепенно цветнокожите изпълнители се научават да свирят на европейски инструменти, в частност на цигулката. В същото време европейски изпълнители започват да включват елементи от африканската музика.

Истинско развитие и популярност джазът добива през 20-те и 30-те години. Заедно с това на него му се присъжда репутация на неморална музика и по-старото поколение съзира в него заплаха за своите традиционни ценности.

През 30-те години се ражда и суингът, който е музика за танци и същевременно се предава по радиоканалите в продължение на много години. По това време джазът се появява и за първи път в Европа - във Франция и Белгия.

През 40-те и 50-те години джазът в новата си форма бибоп се отделя от танцовата музика и се превръща в изкуство по-скоро на самите музиканти, включвайки голяма доза импровизация и абстракционизъм. В края на 40-те и началото на 50-те се ражда т.нар. кул джаз, който съчетава музиката на белите джазмени и бибоп. Негов виден представител е Майлс Дейвис.

През 60-те и 70-те години популярен става бразилският и кубинският джаз, които включват боса нова и самба. Боса нова се задържа само от 1958 до 1963 година.

През 80-те години на 20-ти век джаз общността се разделя и започва да губи популярността си. Джазът остава популярен сред по-възрастното поколение.

Джазът в България

В България джазът никога не е бил сред най-популярните жанрове. "Бели, Зелени и Червени" през 70-те години е първият джазов професионален състав. В началото на 80-те години джазовата музика претърпява известно съживяване благодарение на талантливата джаз певица Камелия Тодорова и музикантът Милчо Левиев, който включва в композициите си мотиви от българска народна музика. Едни от най-важните събития на музикалната джаз сцена в България са ежегодните международни джаз фестивали в Банско (създаден през 1998 г.) и във Варна (основан през 1992).

Вижте също

• Списък на джаз изпълнители

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Джаз

• Ах този джаз в Internet Movie Database
• Банско джаз фестивал
• BlueZZ
• Джаз радио
• История на джаза
• Джаз на PBS
• jazz.com
• История на джаза
• Страница за джаза
• Джаз страница за деца