Банско

Poll without page-refresh

Article on other languages:

	del.icio.us
	Digg
	Furl
	Reddit
	Rojo
	Add to OnlyWire

Тази статия е за града в България. За селото в Република Македония вижте Банско (Община Струмица).

Банско

41° 50' 21" N, 23° 30' E
(карта - карта - сат. снимка)

Данни ^*

8 537 ^[1]

925 m

2770

0749

Е (Бл)

Администрация

Община:
- кмет

Банско
Александър Краваров
(ВМРО-БНД, ГЕРБ)

Адрес на общината
пл. Никола Вапцаров No.1 тел./факс: +359 749 88611, +359 749 88633

промяна на тази таблица

Общината на Банско

гр. Банско, изглед от връх Вихрен, Пирин планина.

Ба̀нско е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, в близост до Разлог и е административен център на община Банско. В миналото градът е бил възрожденски център на българщината в Пиринска Македония на територия, граничеща с гръцко и турско население. От Банско са родом българските народни будители Неофит Рилски и Паисий Хилендарски, както и поетът Никола Вапцаров. Днес Банско е световно-известен зимен курорт.

Съдържание

1 География
2 История
3 Туризъм
4 Религии
5 Политика
6 Културни и природни забележителности
- 6.1 Музеи
7 Редовни събития
8 Личности
9 Побратимени градове
- 9.1 Кухня
10 Външни препратки
11 Галерия

География

Банско се намира в подножието на планината Пирин. Близо до града започва националният парк Пирин. Климатът е планински и позволява задържане на снежната покривка от декември до април, а алпийският характер на Пирин планина обезпечава отличните условия за професионален и любителски ски-спорт.

История

Сгушен в подножието на Пирин планина, град Банско е притегателна сила за български и чуждестранни туристи през целия период на годината. Еднакво атрактивен през четирите сезона на година, градът предлага разнообразни условия за почивка и отдих. Тук е съхранено равновесието между екология, флора, фауна и национален колорит. Популярността на Банско във и извън страната се дължи на прекрасните условия за ски туризъм в съчетание със самобитен фолклор и старобългарска архитектура.

Град–музей, където новото и старото съжителстват заедно – модерният център преминава в калдъръмени улички с типичните къщи, с дървен чардак, закътани зад яки двойни порти. Известен като център за планински и ски спортове с модерни ски-съоръжения и новоизграден кабинков лифт. Историята на града е забулена далеч назад във вековете. Според многото легенди и предания, някои от които претендират за историческа достоверност, основаването на Банско се отнася след периода на турското нашествие (XV - XVI в.). От тогава е и първото споменаване на Банско като централизирано селище в официален документ (турски регистър от 1576 г.). Преди това населението е живеело в няколко разпокъсани махали. Неяснотата в сведенията за развитието на региона през по-ранни епохи е запълнена донякъде от археологическите разкопки и проучвания. Находките са разнообразни и обхващат всички исторически периоди от праистория до античност и средновековие. Те показват, че банскалии не се показват в нашата история изневиделица, а имат своето вековно развитие. Днешният град е в центъра на "огърлица" от древни поселения и явно е възникнал от техни обитатели.

В годините на турското робство Банско се оформя като крепост на българщината. В рамките на Османската империя, селището се е ползвало с правата на ограничена автономия. Предприемчивостта на банскалии, стремежът им към новаторство са в основата на небивалия икономически и духовен подем на града в края на XVII и XVIII в. Оформя се богата класа от занаятчии и търговци, които пренасят стоки с кервани от Беломорието за Централна и Западна Европа, някои създават там свои кантори. Чрез тях достиженията на европейската материална и духовна култура навлизат в Банско и оказват благотворно влияние върху населението му.

Изглед от центъра на града

Хотел в гр. Банско

Паметник на Паисий Хилендарски

Мощният тласък в развитието на изкуството, книжнината, просветата, материалното замогване на местните жители, издигат пиринското селище до неговия апогей, отреждат му водеща роля в процесите за формиране и утвърждаване на българската нация. Неслучайно именно тук е роден родоначалникът на Българското възраждане Паисий Хилендарски. Той написва своята малка, но велика по замисъл История славянобългарска и я размахва в мрака на петвековното робство. Достоен негов следовник е друг велик син на Банско - патриархът на новобългарското образование Неофит Рилски. Всестранна е неговата дейност и огромни са заслугите му за духовното израстване на нашия народ и утвърждаването на българската национална идентичност.

Към края на XVIII в. друг велик банскалия - Марко Везьов, предприема практически действия за въвеждането на нови педагогически методи. Той меценатства издаването на буквар, изпреварил с 32 години известния като първи български буквар от този вид Рибен буквар.

Банско се включва активно в движението за народна просвета - едно от най-ярките проявления на нашето Възраждане. Още през 1838 г. в черковния двор е построено училищно помещение. Отначало обучението там е килийно, но през 1847 г. прераства в новобългарско светско училище. Десет години по-късно за нуждите на образованието в селището и с щедрата помощ на Марко Везьов е изградена нова удобна сграда, където разгръща своята дейност достойният преподавател на Неофит Рилски, учителят Никола Попфилипов.

Създаването и развитието на читалищата е типично български принос в балканското възраждане. Значението на тези институции за духовното израстване на народа ни е безспорно. Банскалии не изостават от това движение. През 1894 г. в Сарандевото кафене е създадено читалище "Селско почивка", което през 1908 г. прераства в читалище "Развитие". Неумолим деятел и новатор в това дело е учителят Ангел Балев.

Дейността на много видни и по-малко известни банскалии определя селището като влиятелен културно-просветен и книжовен център. Забележителен принос в тази насока има творчеството на братя Димитър и Костадин Молерови, чието най-значително достижение е сборникът "Народописни материали от Разложко", публикуван през 1954 г.

Натрупаните с вековете интелектуална мощ и нравствен потенциал съвсем естествено довеждат до изгряването на такъв велик поет като Никола Вапцаров.

Самобитният и вечно търсещ дух на банскалии, желанието да остане нещо за поколенията са пословични. Те са в основата на огромната дарителска дейност на Паисиевия брат Хаджи Вълчо. Много са родолюбивите дела, извършени от щедрата му ръка и продиктувани от прозорливия му ум. Същите подбуди тласкат банските чорбаджии да построят черква, достойна за селището им. Преминали през всички препятствия, поставени от турската власт и през 1835 г. я издигнали - голяма, красива, величествена. Запретнал ръкави Уста Глигор Доюв и 15 години по-късно в черковния двор се извисила кулата-камбанария, в чийто строеж се включват всички банскалии. Неотделима част от нея е монтираният през 1866 г. часовник - небивало достижение на техническата наука - дело на самоукия майстор Тодор Хаджирадонов.

Вроденият усет към красивото и изящното движи изкусната ръка на Тома Вишанов Молера, оставил неповторими образци на възрожденската живопис в множество черкви и манастири. От неговия бунт срещу средновековните догми в иконописта в края на XVIII в. се заражда Банската живописна школа, представена от ненадминати шедьоври, дело на поколения зографи.

В мрачните години на петвековното турско робство Банско се прославя като гнездо на българския дух, огнище на вярата и националната свяст, където никога не е заспивала надеждата за избавление от поробителя.

Признателната народна памет е запазила и до днес спомена за юначния Терзи Никола, дръзнал в далечната 1810 г. да се изправи срещу озверелите турски разбойници, предвождани от Шабан Гега. В притулена планинска местност, получила по-късно названието "Главите", насилниците до едни намерили смъртта си от малобройната дружина на младия банскалия. Така гордите пиринци мъстят за поруганата чест и потъпканото достойнство.

Четиридесет години по-късно друг бански първенец - кир Благо Тодев, покрива името си със слава, разгромявайки банда хайти в местността "Мозгьовица".

Разложката котловина остава настрани от най-масовата, най-героичната проява на освободителните борби - Априлското въстание. Независимо от това в Банско се извършва подготовка за бъдещия бунт. През март 1876 г. тук се създава революционен комитет под ръководството на Хаджи Кандит Дъгарадин, който развива широка дейност. Обстоятелствата оставят този край далеч от активните бойни действия, но турските репресии не го подминават. Насилията и жестокостите не сломяват духа на тукашните жители, а закаляват волята им за свобода, несъкрушена и от несправедливите клаузи на Берлинския конгрес. Ярко доказателство за това е последвалото Кресненско-Разложко въстание. В отчаяната борба се включва почти цялото местно население. Начело на бунтовниците застава небезизвестният войвода от Тетевен Баньо Маринов. Народният устрем намира израз в установеното седемдневно "Разложко царство" с център Банско. След неуспешния край на въстанието се засилва турския терор над поробените българи, но народното движение за свобода и обединение набира нова скорост.

През 1896 г., при учителствуването на Гоце Делчев в Банско, градът става околийски център на ВМОРО и важно звено в конспиративната комитска мрежа. Банскалии имат решаващо участие в известната аферата "Мис Стоун". Годините 1901 - 1903 са години на решително укрепване, сплотяване и израстване на революционния процес. Кулминационна точка в този процес е Илинденското въстание - най-величествения израз на народната решимост да счупи робските окови в Македония. Сред покритите със слава селища, участвали в тази епопея е и Банско. В кървавата и горда летопис на илинденските дни особено ярко се откроява героичния подвиг на местния учител Радон Тодев и неговата чета. Решени твърдо да отстояват позициите си, тези юнаци до един намират смъртта си в Годлевската планина.

Поредното поражение, поредното жертвоприношение пред олтара на свободата. Но непокорните пиринци прикътват искрицата на надеждата. Тази искра се разгорява в гърдите на юначните войводи и македоно-одринските опълченци, тя е част от великото зарево на свободата, огряла Банско на 5 октомври 1912 г. Избавлението идва с помощта на въоръжените юнаци на Христо Чернопеев и местните освободителни чети. Два дена по-късно един от големите български поети Пейо Яворов поздравява банскалии като свободни жители на България.

Традиционна механа в града

Банска улица

Началната станция на седалковия лифт

Банско е град със завидно минало, достойно настояще и стабилно бъдеще, пренесъл, съхранил и доразвил самобитния и вечно търсещ български дух през вековете

Банска българска община - обществена организация на местното самоуправление в с. Банско (дн. град), основана около 1850. Банската българска община е продължение на сформирания през 1833 общоселски обществен съвет начело с Лазар Герман за осигуряване на средства, материали и работна сила за строежа и изписването на църквата "Света Троица", осветена през 1835. В ръководството на общината се избират влиятелни представители на търговско-занаятчийското съсловие. Дейността ѝ през 60 - 70-те г. на XIX в. се изразява главно в борбата срещу гръцките църковни власти за независимост на българската църква и за развитие на просветното дело в селото. По нейна инициатива се изгражда нова училищна сграда (1857), преустройва се взаимното училище в класно, разпространяват се възрожденски вестници и книжнина. Общината организира строежа на камбанарията на църквата "Света Троица" (1850) и монтирането на часовников механизъм (1865). През 70-те г. заедно с други общини от Разложко дава отпор на протестантската пропаганда. Банската българска община подпомага материално семействата, пострадали при потушаването на Кресненско-Разложкото въстание 1878 - 1879 и Илинденско-Преображенското въстание 1903. По време на Балканската война, при освобождаването на Банско (октомври 1912), общината организира събирането на храна и облекло за българската войска и за доброволческите чети на ВМОРО. Избраната през 1912 нова петчленна общинска управа с кмет Асен Тодев се включва в структурата на утвърдената в страната държавно-административна система.

Туризъм

В Банско има 56 км ски трасета, които се обработват със снегоутъпкващи машини Kassbohrer, а ски сезонът е гарантиран от декември до май благодарение на 30 оръдия за изкуствен сняг TechnoAlpin. Ски центърът предлага и 16 км ски път, оборудван с машини за изкуствен сняг и осветление, свързващ високите части на курорта с града. Функционират още кабинкова въжена линия за 8 души, пет 4-седалкови лифта модел Doppelmayer, един 3-седалков лифт Poma, шест ски влека и десет детски ски.

Най-високата точка на ски центъра е 2560 м, а най-ниската 1000 м, като общата дължина на пистите и ски пътищата е 56 км. От тях за начинаещи 35%, 40% за напреднали и 25% за опитни скиори и сноубордисти. Оборудвани с машини за изкуствен сняг са 80% от трасетата.

В същото време природозащитни организации постоянно протестират срещу ежегодното разширяване на пистите и стоежа на нови съоръжения, тъй като постепенно планината около Банско се изсича и унищожава. Градът страда и от инфраструктурни и комунални проблеми. Застрояването е достатъчно голямо, за да създава задръствания на автомобилния трафик и липса на паркинги и зелени площи в селище с под 10000 души население.

Религии

Основната изповядвана религия в Банско е християнството.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Политика

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия като го разширите.}

Културни и природни забележителности

Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: - Велянова къща, 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя, Печатът се намира в къща-музей "Никола Вапцаров"; Музей "Неофит Рилски", работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч. без почивен ден - Печатът се намира в музей "Никола Вапцаров"; музей "Никола Вапцаров", 8:00-12:00 и 14:00-18:00 ч. без почивен ден - Има печат.; Постоянна иконна изложба "Банска художествена школа", работно време: 9:00-12:00 и 14:00-17:00 ч.; почивни дни събота и неделя - Печатът се намира в музей "Никола Вапцаров"; църква "Св.Троица", 7:30-18:00 ч.; зимно време до 17:00 ч., Има печат.

Музеи

Неповторимото историческо, архитектурно и художествено наследство, както и бележитите личности са представени с най-съвременни средства. Комплексът включва: Къща-музей "Никола Вапцаров"; Дом на изкуствата; Етнографска изложба-базар; Постоянна иконна изложба; Велянова къща - паметник от епохата на Възраждането; Къща-музей "Неофит Рилски"; Градски исторически музей; Исторически музей - с. Елешница, с богати находки от неолита (VI - IV хил. г. пр. Хр.).

Редовни събития

01 януари - “Честита Нова година” – празничен фолклорен концерт. Традиционен кукерски карнавал
м.януари – Сноуборд за купа “Банско”. Всички възрастови групи. Валидно за купа “България” и купа “Надежди”. Дисциплина – Big Air.
м.февруари – Ски – алпийски дисциплини. Национална купа “Капи”, купа “Пирин” за момчета и момичета 10-14 год. Вид дисциплина – 2 SL, 2 GS. Категория – КН.
м.февруари - Национален конкурс за ледени скулптури “Огън от лед”.
м.февруари – Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина – HALFPIPE.
м.февруари – BALKAN OPEN CUP.Ски – алпийски дисциплини.Мъже и жени.Дисциплина – 2 SL, 2 GS. Категория – FIS
м.март – Купа “Пирин” – ски-бягане. Всички възрастови групи. Категория – КБ, КН.
м.март – Държавно първенство по сноуборд. Вид дисциплина 2 SBX. Всички възрастови групи. Категория – FIS, NC, КБ, КН.
м.април . – Държавно първенство по ски – алпийски дисциплини. Мъже, жени, юноши, девойки. Дисциплина – SL , GS, 2 GS. Категория – КБ.
м.април. - Републиканско първенство по биатлон.
м.април. – Национална купа “Пирин”. Ски – алпийски дисциплини . Мъже и жени. Дисциплина – SL, GS. Категория – КБ.
18–24 април. – Прояви, посветени на Седмицата на гората
м.май - BANSKO OPEN 2005 - Европейски турнир по канадска борба.
м.май - Фолклорен фестивал “Между три планини”
17 – 24 май - Празници на банската традиция
01-04 юни. - Кампания “Зелена седмица”, посветена на Световния ден на околната среда - 5 юни. Провежда се в Банско, с.Добринище и в района на термалните извори
м.юли. - Футболен турнир
м. август - Златна Армрестлинг лига - състезание по канадска борба
8 - 13 август - Международен джаз фестивал, съществува от 1997 г., на открита сцена в центъра на града, безплатен за публиката. През годините в Банско са гостували Скот Хамилтън, Игор Бутман, Шарл Папазов, Аксел Цвингербергер,Милчо Левиев, Марио Станчев, Йълдъз Ибрахимова, Теодосий Спасов,Антони Дончев и още мн.др. големи имена от световната и българска джаз-сцена.
м.септември - Детски фестивал – празник за децата на град Банско, подарен от г-н Манфред Дийл, собственик на хотел „Танне”
м.септември - ПИРИН ФОЛК БЪЛГАРИЯ – БАНСКО. Международен фестивал на българската авторска песен. Традиционно в конкурса участват изпълнители от Балканите
05 октомври - Ден на гр.Банско
1 ноември - Честване на Деня на народните будители
27-30 ноември 2008 г. - Осми международен фестивал на планинарския филм,
07 декември - “Поети с китара”. Концерт – рецитал, посветен на Н.Вапцаров.
м.декември – Коледни и Новогодишни тържества

Личности

Основна статия: банскалии

Банско е традиционно икономически и културен център на Разлога, дал много от големите имена на българската нация като църковния деец Неофит Рилски, поета Никола Вапцаров и възрожденеца Паисий Хилендарски.

Побратимени градове

Банско е побратимен град или партньор с:

Кухня

Чобански шиш, агнешки специалитети - чеверме, дреболии, домашни питки и погачи, катино мезе, бански кустурета - с кажель и чекане, дропка, сменка, бански старец (бабичка), кървавица и шужук, шупла, целуварчи, црекульчи, кукурини, суловра, катък, собствени овчи млека - най-често гарнирани с мед и боровинки, баници, бурек.

Външни препратки

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Банско.

Галерия

Изглед от града	Къщата-музей "Никола Вапцаров"	Едноименното читалище	Туристическият дом на БТС
Типична банска улица	Входа на църквата "Св.Троица"	Часовниковата кула	Стара къща
Улица "Пирин"	Градски изглед	Хотели в Банско	Скиори в Банско
Хотелски комплекси	Банско	Стара къща